Планината посреща уморените от ежедневните грижи сърца с песента на своите зелени гори, с ромона на пъстрите ручеи, с песента на незрими за окото птици, с уханието на шарени килими. Планината е като пазва, в която можеш да скриеш себе си...

..и искам
да съм ненаписаният стих,
пред който тих ще отмаляваш;