2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 5676 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 11.12.2009 11:21
Стихотворението „Новата ти” текст на песен на Преслава, носи белези на постмодернизма, за който е характерно разрушаване на класическите форми на стиха, навлизане в екстремните изживявания на човешката душа и поставяне на читателя пред изпитанията да търси смисъла. Създадена в епохата на финансова криза (2009 г), песента актуализира темата за промяната. Промяната броя на участниците в любовта от двама на трима може да окаже благотворно въздействие върху пиедесталното самочувствие на попадналия в един ценностно опразнен свят лирически герой (в частност жена).
Риторичният патос на творбата ни въвежда в интимната тревожност на един любовен триъгълник. В този триъгълник липсват идеален център и хармония поради гнева, обсебил лирическата героиня. Триъгълникът е универсален символ на божественото и обединява силата, интелекта и страстта. Видно е, че в случая силата е на страната на натрапницата, страстта е присъща на доказалия се при двойно изпитание мъж (който общува с доказано безинтересна като външност дама), а интелектът е приоритет на лирическата героиня, която непрекъснато задава въпроси от сократовски тип с цел да стигне до отговора. Естествено, почти като аксиома е ситуацията, в която Ромео изоставя Жулиета, за да предпочете сестра на Квазимодо. Тя не може да бъде анализирана със средствата на здравия разум, затова и анафорично се въвежда догадката, че лирическият е подвластен на упойващи вещества (дрогиран). Подозренията на лирическата да я характеризират като предчувстваща душа, която долавя тайнствените превращения на любимия. Активният диалог, който води с него, за жалост реализиран като монолог, показва, че тя все още е обвързана с ролята си на влюбена жена. В този аспект може да се говори за амбивалентност на преживяването и за мащабите на самото чувство.
Триъгълникът означава мъдрост. Неслучайно Соломоновият печат се състои от два обърнати надолу триъгълника, които сами по себе си символизират женското плодородие и стихията на водата. Видно е обаче, че авторът на текста не гравитира към архетипните значения на триъгърлника, а акцентира на ситуацията, в която той е обърнат с върха нагоре и се асоциира с мъжествената неудовлетвореност. Лирическият герой е в ситуация на съдбовен прелом и метаморфозата се изявява найнапред външно чрез рязка промяна на средата, в която е ситуиран. Преходът му от състоянието на потиснат от егото на нарцистично изживяваща се героиня към свободата може да бъде съпоставен с популярната за фолклорния юнак решимост да избере нов път. (в дискурса на конкретния текст жена и път са равнопоставени)
Стихотворението гравитира към жанра на елегията, но нейната меланхоличност е преодоляна от демоничния характер на изоставената любима, осъзнала, че е недостатъчна, за да задоволява духовните (и други) претенции на своя възлюбен. Затова в словесната тирада на жената се включват: иронията, сравнението, антитезата и заклеймяването, така че стихотворението поскоро се родее със гражданските елегии от края на 19 век.
В акта на страданието изоставената не достига до болезнено самопознание, защото, въпреки че героят е направил нов житейски избор, тя продължава да се оценностява по старата ценностна скала от миналото. Тя не отчита промяната в неговия мисловен космос, тъй като все още се възприема като част от триъгълника, т.е. като част от цялото. Всъщност грешката на лирическата героиня е, че тя напълно вярва в превъзходството си над другата, означена символично с метафората „черна”. Черното като символно натоварен цвят има корени още във възрожденската литература и се обвързва с робския манталитет. В този аспект „черна” ще означава поробваща. Любовта като робия е позната от стихотворенията на Ботев и Яоров. Лирическата героиня се опитва да възвърне сетивата на героя за реалността, като с поредица от риторически въпроси и ярки инверсии , особено в рефренната част на творбата, се стреми да пробуди у него желание да съпоставя и да приеме нейната гледна точка като единствена и сакрална. В аргументативната верига могат да се откроят мотивът за неразпознаването, мотивът за възможната агресия, но найголяма тежест има идейно натовареният стих: „Знаеш, че твоето тяло, с моето съвпада изцяло
Всяка извивка по мене, още ти действа на тебе.” С тези думи се напомня на беглеца, архетипната двойка Адам и Ева, като се акцентира на сакралната им близост. В духа на бунтарството стихотворението манипулира библейския сюжет и преобръща значението на женското тяло. Да сравним: Ева е създадена от ребро на Адам, а тук всяка извивка на нейното тяло въздейства на неговото по магически начин, неподвластен на волята, т.е. жената създава света на мъжките желания чрез независещи от неговия избор компоненти. И докато жената търси в сферата на духа отговори на екзистенциални въпроси за любовта, мъжът остава приземен към първичното и се вълнува от нейната визия. Сигурно в безнадеждното си желание да преустанови тази зависимост той преминава границата и връхлита на откровено грозна жена, която да няма власт над него и която естетически да провокира гнева и чувството за малоценност у първата. явно той в самозащитата си е загубил сетива за красотата, защото е предпочел нейния незрял вариант. В това отношение текстът се родее с посланията на символистите, които смятат душата за непознаваема.
Въпреки последователно построената
аргументативна верига лирическата трябва да се примири, че е изоставена. Тя
обаче защитава достойнството си, като отказва да се срещат в един общ хронотоп
тримата. Дистанцирайки се от изменилия мъж, тя запазва за себе си насладата от
критичната позиция, както и убеждението, че обществото ще защити нейната гледна
точка. Така творбата продължава феминистичната линия в поезията на Багряна. Тя
е усложнена тук, защото жената не само има право на избор, но дори има правото
и силата да ограничи и изобличи избора на подвластния на извивките на нейното
тяло мъж.
Песента само подвежда, че е лесна за разчитане, тя дискутира стари проблеми в подходящо за съвременната аудитория облекло и стил.
благодаря ти :)
2. blog
3. слънчев лъч
4. човек без граници
5. капка бейлис по рамото
6. Усмивка, тлант и две раници на гръб
7. една влюбена душа
8. България
9. Добре дошли в България!
10. Любими градове
11. интересно
12. литература и култура
13. Георги Рупчев
14. Иво Беров
15. Мечти върху мечата кожа
16. royalist
17. Руми Райкова
18. Павлина
19. поезия!!!
20. Калина
21. Валентин
22. Адриана
23. Фурийка