Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
26.01.2009 10:06 -
Пергамент из пещерите на залеза
Автор: izvorche
Категория: Туризъм
Прочетен: 6765 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2009 10:14
Прочетен: 6765 Коментари: 4 Гласове:
8
Последна промяна: 27.01.2009 10:14
Някога Вазов нарече Рила "велика пустиня", като чу биещото и сърце в Рилски манастир. Но днес може да се поспори къде е точно сърцето и дали то не е именно край хижа "Вазов", там, където острото среща гладкото, върхът - небето, подвигът на изкачването - своя герой.
Вече няколко пъти маршрутът ми минава именно там. Мястото ме зове. Там са най-красивите залези на света, най мистичните, пълни с видения и звезди. Импресията, която вмествам между две снимки от това райско кътче, е израз на любовта, която сгрява сърцето, когато се слееш със света на многоликата Рила.
Калин отърка голото си тяло в лятната гръд на равнината и сянката му се плъзна остра, назъбена и самотна към облите и рамене. Ширналата се софра на високото Рилско плато го канеше да пирува в усмивката на залеза, но върхът вече не вярваше във виното, кипнало по приумица на сетните слънчеви лъчи. Затова се направи, че не вижда грейналите скути и като зави хребетите на желанието с един случайно попаднал облак, се скупчи още по-каменист и недостъпен.
Равнината вече знаеше, че само зъберите откъм топлата страна, хвърлят сянка и така изписваха йероглифите на гордостта, но само преди залез. Затова лениво се протегна, с изнемогата на препила жрица в храм на Афродита, и се усмихна с всички гънки по сочната си снага. Рекичката послушно лъкатушеше из пазвите и, понесла хладни писъмца от мъжките сипеи на Калин. От тях тя знаеше как е жаден, защото не му е дадено да коленичи пред извор; как ревнува от опасно облите погледи на връх Отовица. притиснал нозе до северното и бедро. И докато Калин надменно надничаше към олисялото чело на своя съперник, тя погълна копието на неговата непредпазливост и и го пречупи в равното на женското си тяло. Всичко се успокои и проникна едно в друго в мистиката на последните снопове светлина. Сега и равнината по-сигурна се усещаше. И как сладко беше да не зависи от нея, нито от него идването на залеза и чудото на огнената близост.
Когато в часа на заника чистото небе размесваше палитрата на приказките, тя се сгушваше притихнала и се отдаваше. Слънцето разстилаше огнени черги върху близките скали и после бавно ги придърпваше към тъмната страна, за да спаси топлината на нечии последни сънища. Защото залезът за едни е изгрев за други. И едва когато безсилието на раздялата го сепваше, избърсваше сетните облачни капки над острозъбия великан и парливата му прегръдка, пребоядисала дневните коси на равнината, засияваше мраморно по гранитния дом на Калините.
Разсъблечена от очакването за жених, поляната се кипреше свенлива и размечтана. Залезът гребеше от езерото на нейните въздишки и ги отнасяше нагоре, към орловите мигли на върха. Те кацаха като огнен дъжд по смръщените му вежди и ги пудреха с аромат на боровинки и мащерка.
Всеки миг пареше като среща-сбогуване. Знойните пръсти отпускаха първо диплите на равнината и тя нахлузваше вечерна рокля, готова за звездния бал. После побягваха по едното рамо на Калин и изведнъж се забързваха нанякъде и само огненият пояс на хорзонта стягаше рамката на деня.
Върхът се цупеше, изоставен и измамен, а равнината кротваше в нозете му, разказваше любовта си, докато сивите му кичури се овлажняха от нощния хлад. А долу, където езерата дълбаеха сънищата на престарели циркуси, реката отнасяше приказката за любовта. Любовта, която се случва в мига на раздялата, на границата между светло и тъмно, отвъд бариерата на волята. Любовта, която този ненадминат гравьор на сънища, изписваше върху пергамента на рилската плът, преди да се гмурне в утрото.
Вече няколко пъти маршрутът ми минава именно там. Мястото ме зове. Там са най-красивите залези на света, най мистичните, пълни с видения и звезди. Импресията, която вмествам между две снимки от това райско кътче, е израз на любовта, която сгрява сърцето, когато се слееш със света на многоликата Рила.
Калин отърка голото си тяло в лятната гръд на равнината и сянката му се плъзна остра, назъбена и самотна към облите и рамене. Ширналата се софра на високото Рилско плато го канеше да пирува в усмивката на залеза, но върхът вече не вярваше във виното, кипнало по приумица на сетните слънчеви лъчи. Затова се направи, че не вижда грейналите скути и като зави хребетите на желанието с един случайно попаднал облак, се скупчи още по-каменист и недостъпен.
Равнината вече знаеше, че само зъберите откъм топлата страна, хвърлят сянка и така изписваха йероглифите на гордостта, но само преди залез. Затова лениво се протегна, с изнемогата на препила жрица в храм на Афродита, и се усмихна с всички гънки по сочната си снага. Рекичката послушно лъкатушеше из пазвите и, понесла хладни писъмца от мъжките сипеи на Калин. От тях тя знаеше как е жаден, защото не му е дадено да коленичи пред извор; как ревнува от опасно облите погледи на връх Отовица. притиснал нозе до северното и бедро. И докато Калин надменно надничаше към олисялото чело на своя съперник, тя погълна копието на неговата непредпазливост и и го пречупи в равното на женското си тяло. Всичко се успокои и проникна едно в друго в мистиката на последните снопове светлина. Сега и равнината по-сигурна се усещаше. И как сладко беше да не зависи от нея, нито от него идването на залеза и чудото на огнената близост.
Когато в часа на заника чистото небе размесваше палитрата на приказките, тя се сгушваше притихнала и се отдаваше. Слънцето разстилаше огнени черги върху близките скали и после бавно ги придърпваше към тъмната страна, за да спаси топлината на нечии последни сънища. Защото залезът за едни е изгрев за други. И едва когато безсилието на раздялата го сепваше, избърсваше сетните облачни капки над острозъбия великан и парливата му прегръдка, пребоядисала дневните коси на равнината, засияваше мраморно по гранитния дом на Калините.
Разсъблечена от очакването за жених, поляната се кипреше свенлива и размечтана. Залезът гребеше от езерото на нейните въздишки и ги отнасяше нагоре, към орловите мигли на върха. Те кацаха като огнен дъжд по смръщените му вежди и ги пудреха с аромат на боровинки и мащерка.
Всеки миг пареше като среща-сбогуване. Знойните пръсти отпускаха първо диплите на равнината и тя нахлузваше вечерна рокля, готова за звездния бал. После побягваха по едното рамо на Калин и изведнъж се забързваха нанякъде и само огненият пояс на хорзонта стягаше рамката на деня.
Върхът се цупеше, изоставен и измамен, а равнината кротваше в нозете му, разказваше любовта си, докато сивите му кичури се овлажняха от нощния хлад. А долу, където езерата дълбаеха сънищата на престарели циркуси, реката отнасяше приказката за любовта. Любовта, която се случва в мига на раздялата, на границата между светло и тъмно, отвъд бариерата на волята. Любовта, която този ненадминат гравьор на сънища, изписваше върху пергамента на рилската плът, преди да се гмурне в утрото.
Ах, този Калин.
цитирайТе Калините са два, но единият (по-високият) твърде ме е затруднявал, защото се бяхме загубили зад гърба му:)
цитираймежду отиващото си и оставащото! И красотата на залеза ни кара да копнеем по нея и така да оценим следващия изгрев, да можем да му се радваме пълноценно, да оценим величието му.
Не мога да си представя да няма залези...
Увлекателният ти разказ ме пренесе в оня прекрасен августовски ден на връх Мусала! Може ли да остана?!
Прегръдка!:)
цитирайНе мога да си представя да няма залези...
Увлекателният ти разказ ме пренесе в оня прекрасен августовски ден на връх Мусала! Може ли да остана?!
Прегръдка!:)
Честит най-български празник!
цитирайТърсене
Блогрол
1. плодна и златна
2. blog
3. слънчев лъч
4. човек без граници
5. капка бейлис по рамото
6. Усмивка, тлант и две раници на гръб
7. една влюбена душа
8. България
9. Добре дошли в България!
10. Любими градове
11. интересно
12. литература и култура
13. Георги Рупчев
14. Иво Беров
15. Мечти върху мечата кожа
16. royalist
17. Руми Райкова
18. Павлина
19. поезия!!!
20. Калина
21. Валентин
22. Адриана
23. Фурийка
2. blog
3. слънчев лъч
4. човек без граници
5. капка бейлис по рамото
6. Усмивка, тлант и две раници на гръб
7. една влюбена душа
8. България
9. Добре дошли в България!
10. Любими градове
11. интересно
12. литература и култура
13. Георги Рупчев
14. Иво Беров
15. Мечти върху мечата кожа
16. royalist
17. Руми Райкова
18. Павлина
19. поезия!!!
20. Калина
21. Валентин
22. Адриана
23. Фурийка