Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2009 10:06 - Пергамент из пещерите на залеза
Автор: izvorche Категория: Туризъм   
Прочетен: 6765 Коментари: 4 Гласове:
8

Последна промяна: 27.01.2009 10:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Някога Вазов нарече Рила "велика пустиня", като чу биещото и сърце в Рилски манастир. Но днес може да се поспори къде е точно сърцето и дали то не е именно край хижа "Вазов", там, където острото среща гладкото, върхът - небето, подвигът на изкачването - своя герой. 

Вече няколко пъти маршрутът ми минава именно там. Мястото ме зове. Там са най-красивите залези на света, най мистичните, пълни с видения и звезди. Импресията, която вмествам между две снимки от това райско кътче, е израз на любовта, която сгрява сърцето, когато се слееш със света на многоликата Рила.


image   image



     Калин отърка голото си тяло в лятната гръд на равнината и сянката му се плъзна остра, назъбена и самотна към облите и рамене. Ширналата се софра на високото Рилско плато го канеше да пирува в усмивката на залеза, но върхът вече не вярваше във виното, кипнало по приумица на сетните слънчеви лъчи. Затова се направи, че не вижда грейналите скути и като зави хребетите на желанието с един случайно попаднал облак, се скупчи още по-каменист и недостъпен.


       Равнината вече знаеше, че само зъберите откъм топлата страна, хвърлят сянка и така изписваха йероглифите на гордостта, но само преди залез. Затова лениво се протегна, с изнемогата на препила жрица в храм на Афродита, и се усмихна с всички гънки по сочната си снага. Рекичката послушно лъкатушеше из пазвите и, понесла хладни писъмца от мъжките сипеи на Калин. От тях тя знаеше как е жаден, защото не му е дадено да коленичи пред извор; как ревнува от опасно облите погледи на връх Отовица. притиснал нозе до северното и бедро. И докато Калин надменно надничаше към олисялото чело на своя съперник, тя погълна копието на неговата непредпазливост и и го пречупи в равното на женското си тяло. Всичко се успокои и проникна едно в друго в мистиката на последните снопове светлина. Сега и равнината по-сигурна се усещаше. И как сладко беше да не зависи от нея, нито от него идването на залеза и чудото на огнената близост.


      Когато в часа на заника чистото небе размесваше палитрата на приказките, тя се сгушваше притихнала и се отдаваше. Слънцето разстилаше огнени черги върху близките скали и после бавно ги придърпваше към тъмната страна, за да спаси топлината на нечии последни сънища. Защото залезът за едни е изгрев за други. И едва когато безсилието на раздялата го сепваше, избърсваше сетните облачни капки над острозъбия великан и парливата му прегръдка, пребоядисала дневните коси на равнината, засияваше мраморно по гранитния дом на Калините.

       Разсъблечена от очакването за жених, поляната се кипреше свенлива и размечтана. Залезът гребеше от езерото на нейните въздишки и ги отнасяше нагоре, към орловите мигли на върха. Те кацаха като огнен дъжд по смръщените му вежди и ги пудреха с аромат на боровинки и мащерка.

      Всеки миг пареше като среща-сбогуване. Знойните пръсти отпускаха първо диплите на равнината и тя нахлузваше вечерна рокля, готова за звездния бал. После побягваха по едното рамо на Калин и изведнъж се забързваха нанякъде и само огненият пояс на хорзонта стягаше рамката на деня.


     Върхът се цупеше, изоставен и измамен, а равнината кротваше в нозете му, разказваше любовта си, докато сивите му кичури се овлажняха от нощния хлад. А долу, където езерата дълбаеха сънищата на престарели циркуси, реката отнасяше приказката за любовта. Любовта, която се случва в мига на раздялата, на границата между светло и тъмно, отвъд бариерата на волята. Любовта, която този ненадминат гравьор на сънища, изписваше върху пергамента на рилската плът, преди да се гмурне в утрото.


image



Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. viki11 - Ах, този Калин.
26.01.2009 12:46
Ах, този Калин.
цитирай
2. izvorche - :)
26.01.2009 17:36
Те Калините са два, но единият (по-високият) твърде ме е затруднявал, защото се бяхме загубили зад гърба му:)
цитирай
3. esen - Невероятна е тази любов
26.01.2009 23:49
между отиващото си и оставащото! И красотата на залеза ни кара да копнеем по нея и така да оценим следващия изгрев, да можем да му се радваме пълноценно, да оценим величието му.
Не мога да си представя да няма залези...

Увлекателният ти разказ ме пренесе в оня прекрасен августовски ден на връх Мусала! Може ли да остана?!

Прегръдка!:)
цитирай
4. cornflower - Честит най-български празник!
24.05.2009 12:49
Честит най-български празник!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: izvorche
Категория: Туризъм
Прочетен: 271811
Постинги: 45
Коментари: 198
Гласове: 5792
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031