Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10.2008 11:14 - Миг
Автор: izvorche Категория: Туризъм   
Прочетен: 5060 Коментари: 11 Гласове:
1

Последна промяна: 22.10.2008 08:19


imageimageimageimage


на Г. Д. с благодарност за споделените разстояния

        Олекнали от прозрачната синева на високия въздух, юлски хора размечтано гравираха с поглед върху отсрещните гърбици на планината кротките си мечти за вечност. Вдясно един случаен връх закачливо издебна Слънчевата торба, изтупа я хубавичко и оранжев прах полепна по олисялото му чело, разпиля се из скута на полегналата в коленете му непокорна равнина.  Тревата се запали от милувката и заразказва приказки отпреди Сътворението. Тъкмо върхът да повярва, че е несбъднат вулкан, и луната изгря.         Хората побързаха да скрият зад обективите изумлението, че обективните истини са всъщност недобросъвестно проверени вероятности. Гатанките на традиционното доверие увиснаха по таваните на съмнението като паяжини, в които се заплетоха ята думи на баби, прабаби и архивари на народни умотворения. Защото до раковината на Мальовица луната едрееше – неопровержима, бавна като очакване, току срещу приклекналото кълбо на деня. Набъбналото ѝ безгрижие смути все още светлото ширине на хоризонта, което призна нейната царственост, като захамелеонства в сиво.  Хората безпомощно  се разровиха из неуслужливата си училищна памет, за да подчинят тайнството, обличайки го в рамката на някое определение или просто кръщавайки го с име. Но фактът, че слънцето отказа да бъде обстоятелство в максимата: „Нищо ново под слънцето!”, се блещеше и от двете им страни.       Двата хълбока на планината - доморасли прагове на вселената, се смълчаха в златните и сребърни реки, които течаха едновременно, сливаха се в опиянение, без да се съобразяват с педагогическите претенции на друга една приказка - за заслужените награди. Хората нямаха време да потърсят морални оправдания, защо са наградени с безплатни билети за космически спектакъл, в който слънцето и луната си разменят светлинни клетви за свободата си. Те виждаха как страстта се свлича отвъд и отива да гаси пожара си в нечии ранни сънища, а в същото време лененият дъх на луната вързва люлки за самодивските камбанарии на поети и влюбени. И докато вселената опровергаваше библиотечните илюзии за съществуването на „виенска самба”, зрителите отчаяно се опитваха да игнорират физиката с всичките ѝ закони и да поберат двата края на спектакъла върху сърцето на един миг. Сякаш тази среща-раздяла беше код към въпросителни, намерили отговор в нови въпроси, които решаваха старите, като ги обезсмисляха.     Луната с настоятелна и неотстъпчива женственост превземаше праговете на далечните контури на планината и когато се изкатери над тях, кръгло се втренчи в умаломощените от тържеството ѝ оранжеви отблясъци. Хората се умълчаха по пейките пред хижата, сглобявайки философския пъзел за същината и сънищата на срещите. След като стигнаха до нечовешкия извод, че смисълът на срещата е в разминаването, те прибраха допълнителното си зрение, останаха само по ръце и устни и се заеха да довършат онова зрелище, което природата им отказа.





..



Тагове:   МиГ,


Гласувай:
1
0



1. анонимен - bravo vili
21.10.2008 11:48
bravo ;) produljavai vse taka ! momenta ba6e zashemetqvasht
цитирай
2. izvorche - благодаря, анонимен
21.10.2008 12:07
Но явно е, че си споделил мига. Благодаря ти за това:)))
цитирай
3. anallizator - Вълшебни думи. . ., а и няма по-по...
21.10.2008 19:19
Вълшебни думи..., а и няма по-подходяща музикална илюстрация за тях от ЯНИ!!!!
Благодаря за усещането...:))
цитирай
4. cefulesteven - Така ви завиждам:))))) Чув...
25.10.2008 06:27
Така ви завиждам:)))))

Чувството е невероятно.
Няма усещане което може да се сравни с планината...

А то това вълшебство е напоило думите ти.

цитирай
5. izvorche - Ти поне разбираш!!!
25.10.2008 16:46
Малко са хората, които знаят какво е да хванеш мига:))) Нали знаеш, че все за вечността живеем, а мигът ни стопля истински.
цитирай
6. glarus - успяла си да дадеш
14.11.2008 09:10
толкова живот на мига на оня миг който завинаги остава незабравим в паметта на хората по -точно в дълбочината на усещането за него.
Благодаря!
цитирай
7. izvorche - и аз благодаря, glarus!
14.11.2008 09:54
според тебе, трябва ли да се съкрати нещо? да не съм предозирала?
цитирай
8. glarus - ne smeq da kaja
15.11.2008 09:46
prosto si qsna. Suvyr6enstvoto na kratkostta e maistorstvoto na tvoreca. Tvioq razkaz e nasochen i az te razbiram...
Pozdravi!
цитирай
9. vencislavomtatsat - За Радостта от това "да игнорираш физиката с всичките й закони и да побереш двата края на спектакъла върху сърцето на един миг" и да Бъдеш
19.11.2008 14:05
истински цялостен и безпределен.
Всеки, който се е докосвал до планината и я е виждал с истинските очи на Духа е оставал завинаги влюбен в Нея и в усещането за Свобода и Безпределност, което Тя Безкористно Дарява - стигал е до този "код към въпросителни, намерили отговор в нови въпроси, които решават старите, като ги обезсмислят" и е достигал до Свободата отвъд тях - в Сърцето на Вселената, чиято Любов е скрита дълбоко някъде в безпределността и добротата на нашето собствено сърце - радвам се, че и ти си се докоснала до това, Изворче и че го даряваш на своите читатели точно като едно бистро и бълбукащо планинско поточе...
А на всички, които искат да помогнат за опазването на Рила, Родопите и други неповторими места, които в момента са застрашени от консуматорски интереси и апетити - нека посети http://forthenature.org/ и да направи каквото е по силите му - за да остане Природа в България.
http://www.youtube.com/watch?v=jqgWmfeXYYs&eurl=http://forthenature.org/
Много Любов, Радост и Виделина на всички читатели на блога!
цитирай
10. izvorche - привет , vencislavomtatsat
20.11.2008 08:37
радвам се, че намина:)) и както винаги си благодатно съпричастен към чувството за природата като вечност, майка и красота. И си усетил сърцето на текста, нали?
цитирай
11. vencislavomtatsat - Привет отново!
26.11.2008 11:42
Да, усетих Сърцето и го чух как бие :-)))
Нека и твоето Сърце и Сърцата на читателите ти да се изпълнят с ритъма на Радостта и Светлината, Христина!
До скоро :-)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: izvorche
Категория: Туризъм
Прочетен: 213443
Постинги: 45
Коментари: 198
Гласове: 5791
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930