Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
15.11.2007 08:29 -
Утро в Ловеч
Автор: izvorche
Категория: Туризъм
Прочетен: 4121 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 15.11.2007 08:37
Прочетен: 4121 Коментари: 7 Гласове:
0
Последна промяна: 15.11.2007 08:37
Ранно утро. По склоновете над града са рукнали зелени дървета. Слънцето развеселява перчемите на люляците и изкарва на паша по-решителните пчели. Два-три облака са закърпили небето над хълма, колкото да оправдаят заплатите на метеоролозите.
Реката тази година не помни пролетта. Тънка и вяла като отрязана плитка облизва каменното си оширочало корито. Брегът се е врязал навътре по следите на ланското и тяло и като търпелив любим чака с хладен шепот да го залее.
Градът премигва срещу слънцето, кротнал в шепата на Предбалкана. Из неочакваните улички на Вароша шетат омързеливени от апатичен хуманизъм котки, провират се тарикатски под кованите вратници и потъват в чемширите на препълнените със зидано време дворове. Горе средновековно се е озъбила крепостта, горда, че лъчите - същи вражески копия, прострелват най-първо нея.
Площадът сега е огромен и смълчан. Подранила жена отмерено премита покрай наклякалите под дърветата дъсчени пейки следите от снощна романтика. Оглежда се сепнато, навежда се и пъха в бездънните си джобове някоя случайна монета. Затворените чадъри пред кафенето приличат на забравени от предишна ера еднокраки птици, случайно доживели тишината на утрото. Някъде шумно се отваря прозорец, разнася се аромат на прясно смляно кафе и прегорена захар. Дочуват се познати гласове от утринно радиопредаване. Девойка с неподредени още къдрици излиза припряно на балкона и протяга оголена ръка сякаш иска да опипа времето.
Вървиш по улицата, която помни послушните фанфари на десетки манифестации, и без да искаш прочиташ с подметките си рекламните материали на някого от кандидатите за евродепутати. Момчето от будката за вестници се суети около пакетите и поглежда озадачено първо часовника си, после и улицата. Внезапно махва с ръка, сяда на близката каменна ваза и припалва цигара. Набира нечий номер и разговаря дълго и усмихнато, докато тръска пепелта направо върху обувките си.
Площадът продължава да се пъчи – равен и квадратен, като страж, без който няма да поникне денят в този град. Дори мостът, който води заникъде, е някак съсредоточен и важен с двата си лъва, защото посоката му е на изток и той, макар и закратко, ще е пътека, по която ще бликне слънцето. Ще залее старите покриви, ще нахлуе в онемелите калдъръмени градини, ще развесели шарките на кротките реклами.
Сякаш тук времето се е свряло в пазвата на някой чардак и спи или минава през провинциалните улици с изтъркани от чакане обувки, без някой да разпознае стъпките му.
Старият провинциален град...тук се чувстваш дете.
по-колоритно описание на това градче не съм срещал,страхотен изказ,оригинално и завладяващо,сякаш се разходих сутрин докато четях...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
И аз не съм получавала толкова ентусиазиращ перото ми коментар:)))
цитирайпреди години на студентска бригада, беше великолепно по уличките на Вароша!
Постинга ти е много приятен и ми прозвуча като гостоприемна покана да го посетя отново!
Поздрави!!!
цитирайПостинга ти е много приятен и ми прозвуча като гостоприемна покана да го посетя отново!
Поздрави!!!
4.
анонимен -
утро в ловеч
19.11.2007 17:31
19.11.2007 17:31
много поетично,чудесно описание благодаря
цитирайВсеки обича родния си град, особено ако го е напуснал. Вече го вижда единствено в светлината на романтичния спомен.
цитирай
6.
анонимен -
магия
11.12.2007 23:57
11.12.2007 23:57
била съм там и пак там искам да се върна толкова спокоен и магнетичен град които остави в мен красив и траен спомен и хората са много мили
цитирайАз вече ходя само на гости там и ми е много мъчно. Няма бизнес достатъчно, няма поминък и хората заминават нанякъде...
цитирайТърсене
Блогрол
1. плодна и златна
2. blog
3. слънчев лъч
4. човек без граници
5. капка бейлис по рамото
6. Усмивка, тлант и две раници на гръб
7. една влюбена душа
8. България
9. Добре дошли в България!
10. Любими градове
11. интересно
12. литература и култура
13. Георги Рупчев
14. Иво Беров
15. Мечти върху мечата кожа
16. royalist
17. Руми Райкова
18. Павлина
19. поезия!!!
20. Калина
21. Валентин
22. Адриана
23. Фурийка
2. blog
3. слънчев лъч
4. човек без граници
5. капка бейлис по рамото
6. Усмивка, тлант и две раници на гръб
7. една влюбена душа
8. България
9. Добре дошли в България!
10. Любими градове
11. интересно
12. литература и култура
13. Георги Рупчев
14. Иво Беров
15. Мечти върху мечата кожа
16. royalist
17. Руми Райкова
18. Павлина
19. поезия!!!
20. Калина
21. Валентин
22. Адриана
23. Фурийка