Дебютната книга на Стефан Кръстев “Бяс и рози” предлага богата съвременна метафорика на страданието, видяно в сферата на многоаспектните “липси” в човешкия космос. Дефицитът от положителна комуникативност, емоционалното изчерпване, множеството защитни бариери – неусетно трансформиращи се в зазиждащи свободата стени; неуспешното интегриране на личността в социума; неумелите компенсаторни реакции в желанието да се оцелости психологическото пространство – това са някои от мотивите, в които авторът вгражда своята грижа за духовността. Всеки текст заговаря на свой език за страдащата, застрашена от опредметяване и обезличаване индивидуалност. За да представи страданието като активен морален класификатор, Стефан Кръстев подбира или неочаквани ситуации, или изпаднали от познатата торба на ежедневието мигове. Често чудатото в сюжета граничи с очебийното, познатото. Някои от героите му живеят на браздата между нашия и фантазния свят, като провокират пропускливостта между двата чрез силата на желанията си. Може да се твърди, че персонажите на Стефан Кръстев са експеримент, който сегашността си прави с утрешния ден, а правдоподобно би било да се мисли и за преобърнат вариант - бъдещето нахлува и преобръща представите ни за реално, допустимо, възможно. Персонажите му нерядко са надарени със свръхинтуиция или имат необичайни заложби, но живеят в нашия свят и се опитват да се вклинят във времето си или до някаква степен да преместят поне с час напред стрелките на нравствените часовници. Странниците в сборника напомнят за възлови фигури в българската литература ( Серафим и Люцкан на Йовков, Доротея на П.Вежинов и др. ) ; те са представени като свободни от бита хора, чиято цел е да “опитомяват” дивото у себе си и в света, като разкодират по нов начин някои от житейските дилеми. Авторът предпочита не герои светци, а съзнания, способни в критична ситуация да изригват добро и зло в некоординирана с универсалните изисквания степен. Граничните изживявания са посочени като сигурни рубежи на себепознанието и тълкуването на света. Често “различните” срещат подходящия “друг” и чрез него или въпреки него извървяват пътя до личната си Голгота или гилотина. Женските образи в разказите създават представата за първичното хармонично време, възвръщат влюбения мъж към загубената цялост. Жената опонира чрез присъствието си на отчуждението, рационализма и фрагментарното съзнание. Тя не се създава, не се руши, не се и променя, тя е просто жена. Нейната странност е показател за похитените от цивилизацията сетива на мъжа, загубил усета за радостта от тайнствата вътре, в душата. Благодарение на жените странници се осъществява мистичното сливане на двама души в една вечна и съвършена индивидуалност. Като връх в желанието на автора да олицетвори жената като праначало, като извор на красота и Път, мога да посоча разказа “Ева”, където женската хубост напомня за райската градина с неоткъснати още плодове на познанието. Обединяваща нишка за текстовете се оказва жаждата: за споделеност, за любов, за реабилитиране на преживяната космическа самота. С особена прозорливост авторът “съчинява” причудливи истории, в които като в магическо огледало се преоткрива насладата от живота, балансираща уязвимата човешка природа. Неочакваните финали (целенасочено търсени) преобръщат смисъла, постигнат от сюжета, и отварят прозорци към други, останали незабелязани до този момент пластове на художественото пространство. Текстът не глези читателя, а поддържа напрежението и интереса му, опровергава очакванията за стандартни или поне предвидими решения на житейските кризи. Стефан Кръстев създава резки и бързи сюжетни линии. Действието може да се интерпретира с няколко фрази, но неговата арматурна роля в разказите е компенсирана от мощно навлизане в потока на мисълта. Може да се твърди, че по-голяма част от внушенията се постигат не чрез делото (изиграването на спектакъл от живота), а чрез нагнетяването на смисли, които взаимно се игнорират или поддържат, преливат един в друг и разконцентрират убедеността, че светът на човешкото е завършен и скован от бреговете на морални и други закони. Стефан Кръстев е автор, широко популярен сред читателите на сайтовете: Хулите, Буквите, Бунтарите и Щъркел като cefules. Той търси аудитория сред любителите на блогове и е типичен представител на съвременната “глобална” култура. Но издаването на сборник с разкази е предизвикателство, което го поставя на друга везната, предпоставка е за нов тип контакт със словото. Авторът има богато творчество и още много разкази очакват своето пътуване към печатницата и после – към читателя, което до голяма степен зависи от успеха на първата му самостоятелна книга.