Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2009 20:01 - Стативът
Автор: izvorche Категория: Тя и той   
Прочетен: 3425 Коментари: 4 Гласове:
2

Последна промяна: 13.01.2009 20:06


Чувствам го. Него! Червеят. Гризе ли гризе: дървояд!
Живее в единия ми крак… не помня откога. Денем е тих, а нощем проправя тунелчета през старата ми плът. Болииии! Скоро ще стигне до… сърцето ми.
     А младият художник не чува как стена, предшественикът му се грижеше повече за мен: проверяваше дупчиците, вадеше личинките с мъничка пинсета, страхуваше се някой ден да не рухна заедно с поредния му шедьовър.
     Всъщност...аз не държа да ме обичат заради мен самия… открих, че така вероятността да разочаровам някого става минимална!

      Съвършен съм!..или свършен - играта на думи е игра на живот. За някои. Наричат ги поети.

      Понеделник.

       Сеансът започва. Платното – бяло, трепетно, поляга в скута ми: моята поредна любима! Ще го прегръщам, ще нося бремето на шарките му седмици наред. Свиквам с него - и то с мен, пасваме си, защото сме вещи! А може би и защото сме близо – чувам сърцето му в нишките на плата.
       Силен съм: картините усещат това и доверчиво се отпускат в прегръдките ми, усещам хладните им плоски тела с цялата си повърхност. И това платно ще ме опознае, ще прозре истината – най-топлата ласка се дарява откъм гърба - незащитено място, очакваш нападение, но…не и милувка.
       После…ще го положат върху безличната гладка стена в галерията, която е преситена от посещения и си отмъщава с безразличие за раните: нова картина – нов гвоздей! А за мен картината е Единствената - лице на любовта.

       Вторник:

      Маестрото е нервен: полага щрихите с магическа енергия, затова платното стене. Аз го успокоявам, че в началото  винаги боли. После огънят става равномерен, пламъкът му не жари, а сгрява. Така е в любовта: художникът намира себе си или Нея.
     Нея не я виждам, опознавам я постепенно от очертанията на скицата. По трепета на маестрото разбирам, че е млада, красива.

      Мъж и художник в едно – трудна работа! Дилема! Аз съм само дърво – нямам противоречия със сбе си, затова хората ме развличат – ха ха ха! - люпилня за колебания!

  Сряда:
        Платното вече ми се доверява, оплаква се: въгленът не рисува, а дълбае формите. То простенва и поляга по-плътно върху грижовните ми рамене. Вече го обичам с цялото си тяло, въпреки че червеят ми напомня за старостта. И моята не е лесна – все рискувам с млада любима: недокосната! Колко сълзи съм попил! Но ...разделите ми тежат… дори повече от победоносния ход на червея. Не знам коя ще е… последната.

Четвъртък:

       Платното вече блаженства под ласката на четките. (гордея се с интуицията си!) Предпочита милувката на голямата, с която се полага основата, но най-вълнуващ е допирът на топлата човешка ръка. Магия!... Не ревнувам: свикнал съм, нали споделям трепета и чудото? Знам, че тогава платното чува сърцето на художника и се тревожи, че и в него живее някакъв червей, който прокопава тунелчета, дялка бразди; също като в моето рахитично коляно!

Изглежда във всеки мъж живее по един… червей? Съдба!

Петък:

      Маестрото е особено нежен и картината поглъща младата му страст. Сигурна е, че художникът обича само нея. Вече не се страхува от съперничеството на модела – млада госпожица с нежен профил. Изображението има предимство пред оригинала – родено е на предела между земното и божественото. Маестрото не е вече объркан и замаян, а картината ми шепне, че очите му са отвъдни и замечтани: смъртният е станал убежище за очите на Бога. Докато твори, владее силата да съживи платното, забравя, че делникът го дебне, не мисли за самотата, в която ще чува единствено проскърцването на червея, загнездил се в сърцето му.

  Мразя дървояда!
    Той ми напомня, че "живот" е синоним на "болка", рисува в мен артериите на Времето. Нарича ме "бъдеща шепа дървена прах". Мене!!!!, който съм любил всеотдайно толкова шедьоври!!! Той в годините на младостта ми не е бил проектиран като форма на живот, но… днес се изживява като червей на съмнението. Главна роля!
И то в моя сценарий.
    И дяволски добре я играе. … Не мога да му попреча, защото съм статичен, но и художникът не може, макар да е вечно в движение.
Станеш ли дом на съмнението – няма спасение; от мен да го знаете!
    Но... откакто ме гризе, започнах да ценя всеки миг… Бариерата винаги гледа отвъд.

 Събота:

      Момичето зад мен затвори очи с толкова копнеж и болка, че чух как щракнаха миглите му - като кепенци: търси спасение, но може ли да избяга от себе си? Маестрото – и той притваря очи - сънува света след седмица – две, когато ще настъпи празникът на признанието.
Ако можех да говоря, щях да му разкажа за един майстор на портрети, облечен в слава, който умря в нозете ми: сгърчен от болест,  и  самота. Последните му думи бяха неизречените навремето: “ Жадувам те! Обичам те! “. Не можем да променим миналото, но как само ни допада силата на логическия експеримент.  Тъжни равносметки!
Без право на компенсации.
И …излишни: кой се учи от грешките си?

събота вечерта:

     Момичето си тръгва, проскърцвам. - това е моят поздрав, а и израз на болката, че скоро след нея ще ме напусне и картината. Моделът ме чува и пристъпва близо. Топлината в очите на влюбената жена е най-голямото чудо на този свят. Обикновено мъжът го осъзнава като отсъствие. Поглежда втренчено към платното – и…среща себе си: съперницата! 
Притваря вратата бавно, с последна надежда.
 Напразно!
Никой не я спря.

  Маестрото я наблюдава скрит в сянката на ъгъла; когато вратата я изпрати, стана, прибира розата, паднала от косите й, вдъхна аромата и механично започна да я мачка.
  Среща - раздяла.
Красота - жажда - мълчание - мъчение: самота…..
В тишината чувствам : червеят продължава да прокарва пътя на болката към сърцето ми.

Обичам го!
С него поне не съм сам…



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rumyrayk - Прекрасната ми тя
16.01.2009 21:56
:)
цитирай
2. izvorche - !
16.01.2009 21:57
Благодаря ти! Беше така самотен стативът ми без теб:)
цитирай
3. iliada - izvorche!
21.01.2009 08:07
Да има право rumyrayk!:)
Прекрасна си ти , а още по- прекрасен намиран днешният ти разказ!Чудесно си го описала това червейче !:)))
Поздравления!:)
цитирай
4. izvorche - благодаря
23.01.2009 22:03
Аз само тази част от триптиха няма да редактирам. Защото ми допада. Благодаря за ентусиазма:) Ценя твоето мнение.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: izvorche
Категория: Туризъм
Прочетен: 204982
Постинги: 45
Коментари: 198
Гласове: 5790
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930