Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01.2009 22:01 - Художникът
Автор: izvorche Категория: Тя и той   
Прочетен: 5868 Коментари: 13 Гласове:
1





    
Аз съм худжник
- без ателие, без завършена картина. Обикновено рисувам жени. Идват, присядат в гънките на страха си, предпазливо подвиват колене и ги долепят едно до друго.  Суетата им облизва матовото лице на огледалото и когато с пестелив жест ги лишавам от последното убежище на срама, се свлича като есенна мъгла. Безпомощността на голото тяло ме зарежда с милост. Рисувам веднъж, поправям, и пак...докато платното забрави началото, докато и аз вече не го помня, после забравям и жената, подреждам платната в един ъгъл и очаквам следващия модел.

    Веднъж се събудих до картината и в унес я завърших. Но после ми се стори студена и семпла, някак приключила  с багрите и след два дни сподели съдбата на другите.

    Купът растеше, заедно със спомените, които бродират заивката на старинния диван, затискат се и се кискат, обрасли в паяжина, която въобще не е метафора. Страх ме е от паяци. ..

Понеделник:

       Когато Тя надникна през отвора на таванската ми пещера, изпитах болка. Влезе кротко. Младостта пълнеше раменете с овал, очите още не знаеха властта си, стъпваше боса, с плодната грация на самодива. Тъмнината на стаята придърпа очите и, тя се огледа къде да седне. Посочих  дивана, поговорихме бегло, налях чаша нектар и пестеливо я засъбличах: с наслада, отлагайки всяка дреха с необходимата минута, в която трябаше да свиква, че гласът ми е господарят тук. Отказа да свали копринения шал. Тогава въбражението ми се превърна в ездач.

Четвъртък :

      Цяла нощ сънувах и рисувах, сънувах и рисувах. Ръцете ми ставаха на четки и цапаха в червено  дъхавото шампанско на шала. Платното гореше. Ухаеше на амбра. Рисувах я върху тялото си, рисувах тялото и. Устните ми обраснаха с пипала и се впиваха в коприната, смучеха я, разголваха бедрата и. Ставах и палех свещ, горях пръстите си, дано да се събудя. После захващах да рисувам друга картина, на която жената беше гола, отпуснала нозе, нехайно открила себе си. На дясната и гръд светеше луничка.

    Петък:

       Пушех и пиех втора кана кафе, когато някой влезе в стаята. Не бях завил сладкото си престъпление, трепнах, но не беше тя, а маестрото. Веднага видя дуета от картини и отбеляза, че идеята си я бива, но трябва да се пипне тук и тук и тук... Докато очертаваше с върха на една четка гърдите и, подхвърли, че се открива изложба - другата седмица, в Белия салон. Голо тяло. Той ще избира  картините. Запали цигара и приседна. Слънцето изгря внезапно и съблече жената до нежно златисто. Маестрото щракна с пръсти и излезе.

     Когато тя дойде, аз вече бях покрил другата. Нетърпеливо почуквах по статива, докато свенливо се събличаше и се опитваше да седне както съм и показвал, като  притискаше с обичайната упорита настоятелност досадния шал. Приближих я изнервено, както не бях правил преди, нагласих внимателно коприната. Без да искам с четката дръпнах надолу шала и забелязах, докато закривах гърдите и, че няма луничка, но пък зърната ги бях пресъздал с осъдителна точност.

     Рисувах трескаво почти два часа, тя помоли да се раздвижи, аз запалих цигара, после продължих още малко и едва я изчаках да си тръгне. Втората картина ме привличаше повече от истинската жена. Чакаше ме и една стена – в бялата зала. Моите платна, с моето име на тях...

Събота: 

 Стативът, картината успехът – моят свят. Сега съм ръката на Бога. Сега съм господар на Времето. Който може да живее за Вечността, не се втренчва в мига!

Някои смятат, че това е израз на сила. 

Дали?

 




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rumst - Има много мъдрост...
12.01.2009 22:14
Въпросът е да си я откриеш и да си отговориш...
цитирай
2. izvorche - благодаря
12.01.2009 22:19
Толкова бързо го прочете някой:) Много се радвам, че се хареса. Този разказ се роди отдавна и сега го пренаписах:) По много причини. Дано да е за добро.
цитирай
3. анонимен - хубаво е бе!
12.01.2009 23:00
Кога човек принадлежи, на себе си и кога вече не, защото е оставил себе си на другите.
цитирай
4. zaw12929 - Мъдро казано
13.01.2009 06:31
"Който може да живее за Вечността, не се втренчва в мига! "
цитирай
5. izvorche - благодаря, анонимен
13.01.2009 07:38
не беше ми хрумвало, че може да се прочте и така:) изненадите са много приятно нещо:)
цитирай
6. izvorche - мъдро прочетено, zaw12929
13.01.2009 07:40
нали знаеш, че зрънцето мъдрост се заплаща с болка:)
цитирай
7. rumyrayk - поздрави
13.01.2009 14:12
на любимото ми изворче :)
цитирай
8. izvorche - Привет Руми!
13.01.2009 19:01
Щастлива съм, че минаваш през моя блок:)

цитирай
9. iliada - Още едно бижу!
21.01.2009 08:11
Поздравления!:)
цитирай
10. izvorche - благодаря ти! iliada
23.01.2009 07:34
Не знам дали е бижу, обаче няма да го редактирам. Да диша така
цитирай
11. viki11 - Правилно каза един човек, аз не съм ...
26.01.2009 12:52
Правилно каза един човек, аз не съм нормален човек, аз съм художник.
Трябва да си изперкал, да се носиш в мечтите за вечност. Знаеш ли колко ми пука за Пикасо? Николко :))))))))))))). И какво като някои закоравяли дядковци и лелки охкат и ахкат на картините му ,за да привлекат вниманието към себе си, не към него?
Ако искаш някой да ти се възхищава, стани човек за възхищение.
Но.... нищо не пречи да продължиш да мечтаеш за .. изкуствени неща. :)
Това е голата истина.
цитирай
12. glarus - Moje da si rukata na Boga
08.02.2009 20:57
ne poznavam hudojnik da risuva sus dumi tolkova dobre vurhu modelite si...
Krasivo!
цитирай
13. анонимен - Edna metafora na jivota
27.04.2009 18:44
Izvorche, pi6e6 strahotno napravo se udivlqwam 4e ima6 takuv talant! Molq te izdaj ili mi kaji koga izliza knigata ti za da pro4eta o6te tvoi proizvedeniq!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: izvorche
Категория: Туризъм
Прочетен: 204982
Постинги: 45
Коментари: 198
Гласове: 5790
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930