Приседнал на дъжда под огледалото
човек брои листата. Есента
поръбва празното му тяло.
Варени кестени. Безвредна самота.

Там няколко чадъра пазят мокрото
клише на рамене, които се докосват;
две халби бира, поглед на магьосник,
раздаващ карти. Без ръце.

Сърце. Бял дроб. И злъчка.
Злъчно, злачно и съвсем наопаки
играта нареди се. Прибирам огледалото.
Калориите, витамините и другите
Полезности оставям на рецепта.
В лични. Ако вали и превали
Ти прибери чадъра.
За спомените ще намина. Утре.