2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
В парка беше росно, охлювено и просторно. Денят все още не бе облизал челата на пристрастените към неделно кафе сънливци.
Два гълъба важно се разхождаха покрай следите от снощни обувки и с аристократична небрежност клъвваха по някоя случайна троха.
Седях на обичайния стол - с тънко гравирани женски имена върху облегалката, и се опитвах да се съсредоточа върху проекта, който трябваше да представя утре. Цигарата, послушна, димеше между пръстите ми. Нямаше вятър - да разсейва аромата, нито нежелан събеседник, здравословно ръкомахащ в страха си от всички болести. Спокойствие. В такива мигове вдишвам радостта, че не всичко е търговия, и се чувствам човек.
Отпуснах се, готов да медитирам. Любимото ми упражнение е да си представям лицата на всички мазни преуспели шефове и със светотатствено безхаберие да лепя бенки и лунички по тях; тук – там и по някоя брадавица – за разнообразие. Затрудняваше ме само главният инженер, въоръжен с твърде сериозна брада, и тя ревностно го бранеше от псевдокозметичните ми интервенции. Тъкмо се съсредоточавах върху идеята, че трябва да окося някак тази излишна и възпрепятстваща пъкления ми гений растителност, когато по пътечката се зададе млада жена.
Настръхнах при мисълта, че ще седне на единствената почистена от персонала маса, т.е. – на моята. Останалите кротичко мокрееха в очакване слънцето да се погрижи за тях. Докато я гледах как подтичва в спортното си екипче, несмущавана от напъните на някаква заслужаваща внимание мисловност, усещах да ме заливат вълни, преминаващи в мощни цунами, които потисках единствено благодарение на придобитите реакции на самоконтрол от редовните си сесии при служебния психолог. Представих си, че се разполага до мен със самочувствието на кристална ваза и започва грациозно да мести пепелника по цялата маса, докато го изсипе, уж случайно, върху току-що взетите от химическо чистене джинси. Дори чух как пръстените й от бяло злато почукват върху порцелана на чашката и сякаш искат да им отворя душата си. Усетих се безпомощен и жалък, незащитен от порфюмения произвол на непознатата.Стиснах юнашки цигарата и реших да браня всеки един от двата порядъчно захабени зелени стола. В знак на собственическо достойнство, преодоляло несвойствената за мисълта ми инвенция, че има нещо стойностно в еманципацията, положих куфарчето си на един от тях.
В този миг тя подсвирна и аз първосигнално я погледнах, забелязах, че едно непредпазливо клонче се беше вплело в утринните и коси. Докато изпод вежди копирах топлата извивка на ръката и, дотича една будеща страхопочитание немска овчарка и се отърка благоговейно о светлосиния анцуг на господарката си. Кучето сякаш с нежелание забеляза, че съм част от пейзажа, и ме фокусира, изхвърляйки ме съвсем открито от своята представа за човешка еманципация. Бас ловя, че прочете всичките ми мисли, които в тоя момент не бяха в изобилие и оголи зъби в нескрито противоречие с мен, в следствие на което аз мигновено придърпах обратно куфарчето върху коленете си и дори дружески посочих стола на младата жена. Какво ли не прави страхът – мислех си, докато адреналинът ми бележеше някаква непозната за личния ми лекар крива, която със сигурност би намерила отражение в едно тесте с хуманитарни изблици, насочващи ме към близката аптека.
За моя изненада тя дори не ме удостои с поглед, пък и черните и очила не ми дадоха възможност да видя дали изобщо съм попаднал в полезрението й. Приклекна до кучето и съм сигурен, че нещо си казаха, защото то я поведе встрани, в посока, перпендикулярна на моята маса.
Неочаквано се почувствах излишен и пренебрегнат. Загложди ме мисълта, че не съм достатъчно симпатичен и че не будя доверие. Доверие у нея или у кучето – това всъщност не е маловажен въпрос. А вероятно съм с вид на овехтял, не безпаричен, на недотам секси...Какво ли ще прави млада, възбуждаща дори въздуха жена на някаква съмнително чиста маса, до мъж, прегърнал папка, мъж, който дори с дима на цигарата си не може да очертае една прилична социална перспектива.
Докато се потях от напрежение и нахвърлях логически парадигми - тип "пречи ми животът", тя се отдалечи и само сянката на парфюма и остана след нея да чертае пътеките на сетивните ми напъни.
Забелязах, че паля цигарата си откъм филтъра, и съвсем се отчаях. Докато размазвах пепелта, ми се стори, че нарисувах на тъмното дъно на пепелника маса, двама души, които пият кафе...и дори отразих как той, с нежността на сляп пианист, разплита от косите на жената едно младо листо от бреза, което, в противоречие с всички формули и логаритмични изчисления, забелязах, че ми се смее зеленооко от изстиващата ми чаша самотно кафе.
2. blog
3. слънчев лъч
4. човек без граници
5. капка бейлис по рамото
6. Усмивка, тлант и две раници на гръб
7. една влюбена душа
8. България
9. Добре дошли в България!
10. Любими градове
11. интересно
12. литература и култура
13. Георги Рупчев
14. Иво Беров
15. Мечти върху мечата кожа
16. royalist
17. Руми Райкова
18. Павлина
19. поезия!!!
20. Калина
21. Валентин
22. Адриана
23. Фурийка