Като хижа пред залез,
като здрав дъждобран,
като баня след преход....

те чакам...

Като блок шоколад,
с бира, спала на хлад,
като топъл обяд...

те награбвам...

Раницата лети,
щом до мен крачиш ти.
Дай ръка! Разбери...

най-накрая....

Че просторът отпред
е прекрасен, но блед.
Миг със мен ще те метне

във рая...

"Човекът е човек,когато е на път...
Любовта е любов,когато е след дълъг път...:)"



Много готино,носи настроение!!!

в планината с раница на гръб и си усетил как пътят се изнизва под стъпките ти, полепва по теб, извайва те, обещава ти не край, а начало, знаеш за какво става дума:)))

Благодаря ти, че откликна на тази закачка. Знам, че не е висока поезия, но ...:)))такова ми изпадна от пиринската раница миналата година.