Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2008 08:05 - Пролетно почистване
Автор: izvorche Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3091 Коментари: 6 Гласове:
1



      Напъпи и у мен желанието да разчиствам, размествам, пренареждам и изхвърлям. Набъбна така внезапно, че не сетих да се предпазя, и беше невъзможно с естествените способи на мързела да му спра филизите. Природосъобразната гледна точка, че природата се чисти есенно време, а ние по човешки  и се противопоставяме, с което скромно допринасяме за глобалната криза, не свърши никаква работа. Зимните лавици на занемареността приютиха това по пролетному несъразмерно желание и то се закатери по тях, тананикайки си, напук на ужаса, че скоро в стаята ще замирише на препарати и потен гръб.


   Знаех, че има още един начин да предотвратя произвола на заплашващия ме работохолизъм - като му се отдам. Задоволената тръпка не е вече тръпка!

    Приседнах съзаклятнически до шкафа, в който се излежаваха кротко купчини листи, бележки, тетрадки, стари писма и загубили памет за рождената си дата рисунки. Заграбих ги като имане, пожълтяло от липсата на внимание, и ги разположих около себе си. Стаята ми придоби заплашителния вид на място, което скоро ще си сменя обитателя. Закопнях дори за гости, които да станат свидетели на домакинския ми порив и пред които да мога артистично да заявя: " Редът преди всичко! Знаете как е"...


    Скоро опълченският ми дух отказа да поддържа равновесието между желанието да сортирам бумагите в папки и мераците да попрегледам това и онова  и загуби битката . Часовникът се правеше, че не забелязва промените, и напук отмерваше такта, по който вън с безразличие падаха вишневите цветове; докато аз носталгично посягах към всеки следващ документ от моя бивш духовен живот. Естествено беше да си помисля, че дори и в този момент с природата говорим различни езици, но все още нямах достатъчно наблюдения, за да създам шедьовър като Яворовата "Градушка".

   На един смачкан лист открих текст, който свидетелстваше за преживяна лична драма. Бавно навлязох в пещерите на отминало депресивно състояние и след като се опияних от пътуването из нивите с пелин на личното си словотворчество, се запитах по какъв ли повод съм го писала. Пъхайки го в джоба на папката, се замислих за преходността на всяка страст и как именно увековечаването и с думи (с което я сгодяваме за вечнотста) подчертава нейната обреченост на мига. Философските ми напъни снесоха яйцето на идеята, че явно отдавна съм открила истините, над които вчера разсъждавах като за първи път, и това ме зареди с радостта, че опитът не създава прегради пред повторението на абсурдите в живота.


    Стигнах до Зеления тефтер, посегнах към него така, както се докосва ръка на любим. Потънах още в първия разказ, почувствах как ме завлича в някакъв отминал и останал без лице случай, който ми беше дал обаче достатъчно основания да му посветя текст. Разочарованието, че не е довършен, както повечето от работите, отлежаващи в тоя тефтер, ме накара да отпусна рамене и дълго да се чудя какъв ли финал съм замисляла тогава. Защото ясно осъзнавах, че сега не само не мога да скалъпя края, но дори е абсолютно невъзможно да го започна. То кое ли раждане е предхождало зачеването...

    И затиктаках и аз като празна кошница все около мисълта за липсващото вътре. Като изпразних шкафа, почистих ли го, или пренесох "амбалажа" в центъра на обсъждането. И имам ли нещо ново и друго, което да сложа вътре, поне оправдателно. Дори ми се стори, че преди напъна си беше много по-чисто, и подредено дори.

И какво са напъпили тия врабци навън, само объркват цикъла на житейския ми мързел.






Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sowhat - еско я спретни
28.02.2008 09:14
едно аутодафе на миналото .
тук съм благодарна че пиша само на комп и файловете се трият лесно :)
аз пък ще си разчиствам шкафовете от лекции ,ма пусто много ми се свидят :)
цитирай
2. izvorche - ***
28.02.2008 09:38
че ние имаме ли минало...все го преговаряме отново като ученици, получили двойки))))
цитирай
3. inamay - ...
28.02.2008 09:38
При всеки опит да се подредя, разпалвам само спомените повече и правя хаоса си още по-голям. Все още не отказвам на тази муза за подреждане – тя си е упорита, а аз – май, повече от разпиляна… а може би съм по-събрана (щом в шкафовете имам толкова хартиени богатства)...
Усмихнат ден от мен! :)
цитирай
4. izvorche - хехехе
28.02.2008 09:39
ще направим конкурс за най-подредена безредица...
цитирай
5. xsapience856 - Ха,
09.10.2008 01:33
язък, днес си подредих в къщи навсякъде...Кажи ми преди това, за да се поразхвърлям малко.
Спомените ми се превърнаха в непознат стар роман от неизвестен, но много талантлив писател. Вече си го препрочитам от скука, винаги ми е интересен.
Изворче, по-леко ще ти бъде да гледаш на спомените си като на филм...ти вече си си взела изпитите :-) защо ти е да преговаряш...
цитирай
6. izvorche - БЛАГОДАРЯ
09.10.2008 10:35
че някой подрежда заедно с мен...това е зареждащо!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: izvorche
Категория: Туризъм
Прочетен: 214846
Постинги: 45
Коментари: 198
Гласове: 5791
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930