Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.11.2007 08:14 - С няколко думи за нежните дебри
Автор: izvorche Категория: Изкуство   
Прочетен: 12453 Коментари: 6 Гласове:
1

Последна промяна: 12.11.2007 12:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Смея да твърдя, че творецът Стефан Кръстев е един от най-изкусните познавачи на женската душа. Той търси в нея магическата сила, която въздейства, опитомява, възвисява и в това отношение авторът напомня за ренесансовите майстори, които смело поставят обругаваната доскоро жена на пиедестал. За любовта са изписани толкова томове, че човек не би могъл само заглавията да изчете за краткия си живот. Затова за мен е откровение мигът, когато попадна на някаква свежа идея, несрещана до този момент в личните ми прочити.

  Във втората самостоятелна книга на Стефан Кръстев "Седем порти" има разказ със заглавие "Нежни дебри", който се откроява именно като една неочаквана приказка за любовта. Характерното за автора съчетаване на действително и фантазно тук е постигнато с въздействаща сила. Героите са обикновени туристи, които са тръгнали без предварителна представа, къде точно ще ги отведе пътят. Това са разкрепостени души, именно такива, които са способни да приемат любовта, да станат гнездо за трудните и предизвикателства. 
  
  На пръв поглед изглежда, че случайността  е събрала героите само за един маршрут, който обаче е избран от дамата и под нейно въздействие той ще потегли напред и нагоре. За водещата роля на жената при създаване на истинската връзка е писано много, както е популярна и тезата, че първо през нея преминава космическата енергия на любовта и тя като чувствителна мембрана я предава на избраника. 

  Сюжетът включва типичната за разказите на Стефан интимна среща, но не тя е в основата. Особеното тук е, че влюбените се опознават насред природата, те се оставят да бъдат обладани не само от стихията на любовта, а и от неопознатото тайнство на раждащата красота и извечна хармония гора. Може би именно в това връщане назад, към някаква праформа на любене (немаскирано от цивилизацията) се крие кодът, с който можем да разчетем случилото се.

От момента, в който върху гръдта на жената се появява първото листо, започва истинското обвързване между двамата. И той , и тя се борят срещу знаците на свръхсилата, която ги надвива. Колкото и да е странно , човек търси уникалността, но винаги иска да бъде приет и от обществото, затова онези различителни знаци, които го изхвърлят извън мярката за нормалност , се укриват така старателно и мимикрията понякога достига съвършенството на актьорско превъплъщение. И двамата туристи се борят, съдествайки си, срещу белезите на собствената си любов, които в разакза са маркирани като послания на гората. Аз разчитам тази ситуация като идея за неопознатата и твърде страховита тайна на любовта. Когато тя е истинска, предвещава и изисква прекалено силно обвързване, в което човек може би трябва да се отдаде по начин, който го заплашва, краде премного от свободата му (свободата на егото). И в личните си наблюдения в живота съм се убеждавала, че не всеки е способен да преодолее егоизма си дотам, че да се превърне в идеална частица от сърцето на любовта. 

Жената в разказа в началото също не е дорасла да бъде гнездо на това чувство. Тя сама  кара мъжа да изтръгва вълшебните листа. Той и помага не само защото се чувства виновен за случилото се, а и защото предварителната уговорка между тях е, че се срещат само за едно приключение. Предварителните планове са си планове...достойни за уважение. И страшно е, когато някой или нещо така сериозно пречи те да бъдат осъществени. Всъщност обрастването с листа е символично удвояване, множене на женствеността. Защото гората е символичната коса на планината и благодарение на нея тя примамва дъжда (разбиран като небесна благодат или мъжко оплодително начало). Растящата женственост е съвсемстима с мястото, къдет опребивават влюбените и е спомага да се създаде единство между : човек - любов - природа. Или любовните издънки по тялото на жената са оня естествен мост, който ще върне човека обратно при неговата истинска същност. И не е странно, че той не е готов за това, а го игнорира като аномалия.

    Интригата става свръхзаплетена, когато знаците надвишават  способността на човека да ги приеме или анулира. Любимата все повече се превръща в гора, в която той потъва и се губи. Женското тук е изведено от реалните му битови изражения, в които жената е съвместима с пералня, кухненски съдове и печка...На жената е отредена ролята не просто да бъде самодива, но и самодивското сборище. Тя е онази тайна територия в душата на мъжа, която той самият опознава само и единствено чрез любовта. Загубването в нея означава попадането в хаоса , където подредбата отново е следващ ход. Откъсването от цивилизацията и нейните предписания, става естествена среда за възникването на истинската свобода в душите на тези млади хора. Те се загубват в гората от чувства, сами за себе си, сами във себе си и дистанцирани от целия разумен свят. В това отношение разказът напомня за друга творба на Стефан Кръстев "Кладенецът", поместен в първата му книга "Бяс и рози". http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=91830 Но докато там развръзката не е положителна и разпознаването не се сбъдва, то в този разказ авторът дава шанс на героите си да реализират докрай себе си и съдбата си.

Светът нито ще ги приеме, нито ще ги разбере, затова и те са представени като участници в тази странна метаморфоза...гора и същества вътре в нея. И твърде ясно е, че именно желанието, жаждата за другия е основание да се потъва в непознатите нежни дебри. Приказките за чисто духовните пълнежи на чувствата, за платонически съпричастия остават вън от влажната и живородна гора. Онова, което тласка мъж към жена и обратно  - жената към мъжа, е възможността да се постига единството чрез пълноценна интимност. В любовта двамата влизат без никакви социални пояси. Не е ясно какво работят, какво притежават. Те са голи...така както са в съдбовната първа нощ върху леглото от листа. Този елемент няма нужда дори от тълкуване. Но директно напомня, че пътищата, по които днес се търси и намира другият, са дълбоко опошлени от свойствената за цивилизования човек прагматичност и обременеността му от йерархическата си принадлежност. Всепоглъщащата девствена гора е възпята от Хосе Еустасио Ривера, дори още при Юго намираме подобни мотиви, особено в някои от стиховете му. Двузначната тайнственост на гората, която буди страх и желание едновременно е повод тя да бъде възпявана от много поети.  С мрака и дълбоките си (невидими) корени тя символизира в модерния анализ безсъзнателното. Впускането в гората може да донесе покой и уединения, но и създава предпоставка да се загубиш. Не случайно според древни народи гората е олтар. Там се отива като на среща с Бога (независимо от името му) . Там се получават дарове свише, както и наказания , и прозрения на духа. В разказа на Стефан Кръстев човекът е не само в гората, той самият се превръща в "гора", приемайки в тази си метаморфоза доброволно смъртта на предходното си сиво битие. Чрез любовта и откриването на другия човекът преодолява най-големите си страхове и навлиза в детството и девството на съзнанието си.

И накрая мога да заключа, че има бъдеще този майстор на тънката психологическа интрига. Защото в една причудлива приказка той разкрива непонятното , но желано лице на онова, към което всички се стремим - любовта, която съчетава смелост, отчуждение от правилата, жажда за риск, копнеж по сливане и болка. 
Друг е тук въпросът, че тя (болката) дори и в приказката е за сметка на жената:)))


http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=86178


Тагове:   нежните,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cefulesteven - престъпяш
12.11.2007 11:13
Престъпяш в най-нежните ми дебри.
Рядко ми се случва да бъда приеман в такава яснота. Така тълкуван, че всичко в мен да излезе видимо и логично.
цитирай
2. izvorche - :)))
12.11.2007 12:25
А аз виждам тук едно възкръснало ново и много различно лице на любимия си разказ "Стебла". Когато авторът се връща към определена тема , за да я оплоди...!!!
цитирай
3. cefulesteven - izvorche -
12.11.2007 19:26
Знаеш колко обичам природата, а природата тъй напомня за любовна игра. Темата ще я разширявам цял живот.
цитирай
4. candysays - !
01.12.2007 00:19
Великолепен анализ, впечатлена съм!

Сърдечни поздрави и на двама ви от мен :)
цитирай
5. izvorche - благодаря ти
01.12.2007 20:42
:))))
цитирай
6. анонимен - jcpenney printable coupons
11.07.2011 21:36
klkyWeypqawpn <a href=http://bit.ly/jcpenneyprintablecoupons>jcpenney coupons</a> rUltttatt
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: izvorche
Категория: Туризъм
Прочетен: 213445
Постинги: 45
Коментари: 198
Гласове: 5791
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930