2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Подозирам, че лъчът, който тананикаше из виното в бокала ми, беше загубил пътя си или бе от бунтуващите се срещу формулата, според която, предшестващи всяка азбука и мисъл закони са постановили, че той трябва да се разпространява единствено и неизбежно по права линия. Всъщност кой да му каже каква е разликата между писани и неписани закони, а и твърде възможно е да не изпитва доверие към променливата човешка позиция относно закономерностите, които често зависят от субективността на ъгъла.
Не е трудно да се предположи, че в ролята си на ъглополовяща лъчът е установявал неведнъж, че двете части на цялото рядко са негови съавтори и съвършено прилично - с чувството за абсолютна себепостигнатост - съществуват и поотделно. И функцията му на медиана, която може да бъде коментирана от невъоръжено с опит око и като медиативна, го е довела до извода, че разделителят в книгата не просто определя докъде е стигнал читателят, но е и сигнал - за надничащите в чужди библиотеки - че той действително е проявил интерес към тази книга. В светлината на подобна логика бавното преместване на разпределителя напред през страниците невинаги означава, че текстът е убийствено скучен; нерядко това издава вкус към препрочитане на избрани откъси, а понякога дори заговаря – за всеобщо удивление - за елементарна липса на опит в това занимание.
Или с други думи казано, ако човекът вижда, че лъчът следва една права линия, то е защото липсата на гъвкавост в измерителните уреди го е убедила, че отклоненията не са движение, а отбивки по пътя, които, колкото и да освежават пейзажа на пътуването, е по-добре да бъдат сведени до минимум, както и да бъдат узаконени по някакъв начин, за да не дразнят блюстителите на морала.
Флиртът на този заблуден лъч с течността в МОЯТА чаша будеше у мен гневът на измамен притежател, който ще отпие от виното, след като някой друг е опознал, да не кажа обладал, и повърхността, и дълбините му. Защото този нахалник не само нарушаваше физичните закони, а и неприкосновеността на моята територия; игнорираше с елегантно нахалство; надсмиваше ми се с небрежността на осъзнато превъзходство. И особено ме влудяваше фактът, че в леко развълнуваната от трепета на ръката ми течност се оглеждаше той, а не аз. Въпреки че по законите на същата наука, както според всички други писани и недописани, но подразбиращи се закони, би трябвало аз - като по-близкостоящ и целенасочено търсещ контакт с виното - да съзирам вътре своя жаден, икономически съобразен нравствено подходящ образ.
И като се замисля: лъчът, откраднал лика ми от чашата, не можа да вкуси от виното, но пък изпи насладата, с която въображението ми беше заредило този миг.
За мен остана утешението на неевклидовата геометрия.
2. blog
3. слънчев лъч
4. човек без граници
5. капка бейлис по рамото
6. Усмивка, тлант и две раници на гръб
7. една влюбена душа
8. България
9. Добре дошли в България!
10. Любими градове
11. интересно
12. литература и култура
13. Георги Рупчев
14. Иво Беров
15. Мечти върху мечата кожа
16. royalist
17. Руми Райкова
18. Павлина
19. поезия!!!
20. Калина
21. Валентин
22. Адриана
23. Фурийка