Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2007 19:51 - Утеха
Автор: izvorche Категория: Други   
Прочетен: 1768 Коментари: 2 Гласове:
0



Подозирам, че лъчът, който тананикаше из виното в бокала ми, беше загубил пътя си или бе от бунтуващите се срещу формулата, според която, предшестващи всяка азбука и мисъл закони са постановили, че той трябва да се разпространява единствено и неизбежно по права линия. Всъщност кой да му каже каква е разликата между писани и неписани закони, а и твърде възможно е да не изпитва доверие към променливата човешка позиция относно закономерностите, които често зависят от субективността на ъгъла. 


Не е трудно да се предположи, че в ролята си на ъглополовяща лъчът е установявал неведнъж, че двете части на цялото рядко са негови съавтори и съвършено прилично - с чувството за абсолютна себепостигнатост - съществуват и поотделно. И функцията му на медиана, която може да бъде коментирана от невъоръжено с опит око и като медиативна, го е довела до извода, че разделителят в книгата не просто определя докъде е стигнал читателят, но е и сигнал - за надничащите в чужди библиотеки - че той действително е проявил интерес към тази книга. В светлината на подобна логика бавното преместване на разпределителя напред през страниците невинаги означава, че текстът е убийствено скучен; нерядко това издава вкус към препрочитане на избрани откъси, а понякога дори заговаря – за всеобщо удивление - за елементарна липса на опит в това занимание.
Или с други думи казано, ако човекът вижда, че лъчът следва една права линия, то е защото липсата на гъвкавост в измерителните уреди го е убедила, че отклоненията не са движение, а отбивки по пътя, които, колкото и да освежават пейзажа на пътуването, е по-добре да бъдат сведени до минимум, както и да бъдат узаконени по някакъв начин, за да не дразнят блюстителите на морала. 

Флиртът на този заблуден лъч с течността в МОЯТА чаша будеше у мен гневът на измамен притежател, който ще отпие от виното, след като някой друг е опознал, да не кажа обладал, и повърхността, и дълбините му. Защото този нахалник не само нарушаваше физичните закони, а и неприкосновеността на моята територия; игнорираше с елегантно нахалство; надсмиваше ми се с небрежността на осъзнато превъзходство. И особено ме влудяваше фактът, че в леко развълнуваната от трепета на ръката ми течност се оглеждаше той, а не аз. Въпреки че по законите на същата наука, както според всички други писани и недописани, но подразбиращи се закони, би трябвало аз - като по-близкостоящ и целенасочено търсещ контакт с виното - да съзирам вътре своя жаден, икономически съобразен нравствено подходящ образ.
И като се замисля: лъчът, откраднал лика ми от чашата, не можа да вкуси от виното, но пък изпи насладата, с която въображението ми беше заредило този миг. 

За мен остана утешението на неевклидовата геометрия.

 



Тагове:   утеха,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ger4eto - :)
28.10.2007 16:14
:)
цитирай
2. izvorche - :)))
28.10.2007 16:58
Наистина ли издържа да го прочетеш?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: izvorche
Категория: Туризъм
Прочетен: 213425
Постинги: 45
Коментари: 198
Гласове: 5791
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930