от времето, когато все още бях река...
Обичам го още от мига, в който слънцето се окъпа в изворите ми. Той беше до мен, край мен. Беше и дъно, и път, и посока. Ситните ми стъпки прескачаха камъчета и тревички, бързах, а той - неизменно ме...

        Слънцето прелистваше лятната ми отпуска с подозрително постоянство, което неизбежно оформи профила на утрешното сбогуване със Созопол. Станах рано. Стори ми се, че изгревът се случи по-бърз от обикновено. Потичах по ивицата в топ...

Овощарят прочистваше дървото от увредените и дребните плодове и не откъсваше поглед от ябълката, която надзърташе сред гъстака.
Избираше си любимка всяка година и с търпелива радост следеше как надува бузки, как се пълни с нектар, как по...

Ранно утро. По склоновете над града са рукнали зелени дървета. Слънцето развеселява перчемите на люляците и изкарва на паша по-решителните пчели. Два-три облака са закърпили небето над хълма, колкото да оправдаят заплатите на метеоролози...

Дебютната книга на Стефан Кръстев “Бяс и рози” предлага богата съвременна метафорика на страданието, видяно в сферата на многоаспектните “липси” в човешкия космос. Дефицитът от положителна комуникативност, емоционалното изчерпване, множ...

Планината посреща уморените от ежедневните грижи сърца с песента на своите зелени гори, с ромона на пъстрите ручеи, с песента на незрими за окото птици, с уханието на шарени килими. Планината е като пазва, в която можеш да скриеш себе си...

..и искам
да съм ненаписаният стих,
пред който тих ще отмаляваш;